Екипът на Deaf.BG непрекъснато се разраства и е съставен предимно от глухи, които владеят жестов език и имат богат професионален опит. Ние работим за качествено образование и овластяване на глухите хора в България, а нашата мисия е да бъдем лидер в решенията, иновациите и услугите, които предоставяме на глухите.
Екип
Албен е роден в Пловдив и израства в местното училището за глухи деца. Има глуха съпруга и три чуващи деца. Работи като сервизен техник/монтажист, а в свободното си време обича да кара мотор и да играе футбол.
Албен споделя: “Мечтая за бъдеще, в което глухите ще бъдем силни и мотивирани, защото заедно можем да постигнем повече.”
Александър или Сашко, както често го наричат, е глух човек на приключенията, за който усещането за свобода е необходимост. Не случайно обожава да пътива, а колоезденето се е превърнало в начин на живот за него. Сашко работи в печатница и е член член на управителния съвет на Фондация “Заслушай се”.
Той споделя: “Вярвам, че е важно глухите и чуващите хора да са равнопоставени в обществото. Стремя се да популяризирам това и ще работя постигане на разбирателство между различните общности, за да можем всички да живеем в хармония и взаимна подкрепа.”
Сашо е един от най-активните и разпознаваеми лица сред глухата общност в България. Той е креативен, целеустремен и ревностен защитник на истината и правотата. Притежава богат професионален и житейски опит, силни международни контакти с експерти и специалисти по теми свързани с глухите хора и безупречни умения за работа в екип. Той е и заклет колоездач с многобройни отличия от велосъстезания.
Неговата мисия винаги е била тясно свързана с глухата общност в България. Той е основател на Младежката организация на глухите активисти (МОГА) – първата регистрирана организация в страната, която да обединява интересите на младите глухи и да им помага в израстването, изграждането на умения, адаптацията и справянето с различни трудности.
Завършва „Анимационно кино“ и „Графика и илюстрация“ в Нов български университет. Той е един от двамата стипендианти преминали през програмите за обучение на Университета Галодет в САЩ – единствения университет в света, в който се преподава на жестов език.
Сашо владее български, американски и международен жестов език, както и български и английски словесен език. В своя професионален път участва в много организации и сдружения като Съюза на глухите в България и „Възможности без граници“, както и в редица кампании, включително е организатор на първото за България издание на „Международна седмица на глухите“ през 2017 г.
Член е на Европейския съюз на глухите младежи и провежда международни обучения по теми свързани с глухата общност. Многократно е награждаван за различни дейности, включително награда на Forbes „30 под 30“ в категория „Социален предприемач“. Също така, Сашо е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
Едно от най-сериозните постижения, с които се гордеем всички, е неговото участие в работна група по изготвянето и приемането на Закона за българския жестов език. С неговото приемане през 2021 г. България направи първа решителна стъпка към приобщаване на глухите в социално-икономическия живот на страната. Предстои да се изготвят редица нормативни документи, които да свържат Закона с глухите хора и този процес не може да стане без участие на будни граждани като Сашо.
“Жестовият език ме прави щастлив и ще отстоявам неговото достойно място в българското общество.”
Алекс е чуващ човек с огромно сърце, в което глухите хора вече имат специално място. Неговата учтивост, щедрост и съпричастност, съчетани с най-лъчезарната усмивка на света, впечатляват всеки, който е имал късмета да се докосне до него. Емпатията е негова вродена способност да разбира и споделя чувствата на останалите и така безкорисно да помага на другите и да ги подкрепя.
В професионален план Алекс се развива като софтуерен инженер. Завършил е СофтУни – една от големите и уважавани образователни IT институция в България. В последствие, е част от start-up проект в Германия, което го развива и като MEAN Stack Developer. Така, от момента, в който открива призванието си в програмирането, той мечтае да създава уникални иновативни продукти, които да помагат и улесняват живота на хората по света. Алекс вярва, че човечеството все по-устремено върви към дигитализацията на всичко, но и, че само от нас зависи как ще използваме новите технологии без да забравяме природата си.
В свободното си време обожава да предизвиква ума си като разчупва мисленето си с различни стратегически игри, сложни 3D пъзели и решаване на судоку. Най-голямата му страст е Кубчето на Рубик – само 13 секунди е неговият личен рекорд, а e способен да го нареди и със затворени очи за по-малко от 5 минути. Той може да се похвали и със свръхчовешка памет, успявайки да запамети в последователност 1800 цифри след десетичната запетая на числото Пи.
Ето какво споделя Алекс за своя път към света на глухите: „Способи за предаване на информация като морзовата азбука, криптографията или стенографията, винаги са предизвикавали интерес у мен, поради това че са форма на общуване, която се различава от най-масовата – словесната. Така, воден от желанието да намеря нов начин за комуникация с хората, започнах да уча български жестов език. Този език обаче се превърна в нещо много повече за мен, защото той не е само средство за общуване. Това е врата към необятния свят на глухите, който дава възможност да се докоснеш до хора с най-чистата душа и сърца, изпълнени с истина и смисъл. Те греят с най-слънчевите усмивки и са заредени с огромна мотивация за успех. В Deaf.BG aз намерих себе си и своето призвание да бъда горд, чуващ съмишленик на глухата общност. Готов съм да допринеса с всичко, на което съм способен за по-доброто бъдеще на глухите. Мечтая за свят, в който глухите са равнопоставени на чуващите, имат пълен достъп до информация, образование и социален живот чрез българския жестов език, а професията на жестовия преводач се практикува в симбиоза от глухи и чуващи. Иска ми се ние чуващите да осъзнаем какво богатство е културата и езика на глухите и да разберем, че най-вече от нас зависи да премахнем бариерите помежду ни, защото глухите няма да станат чуващи, но ние можем да научим жестов език.“
Антония е глуха жена и пътешественик по душа, който много обича да пътува, както в България, така и в чужбина. Докосвайки се до различни култури и традиции, тя се обогатява разширявайки мирогледа си, което е изключително ценно за нея.
Тя е член на управителния съвет на Фондация “Заслушай се” и работи като счетоводител в частна фирма. Отделно се занимава с организиране на различни дейности за глухи хора.
Израствайки в глухо семейство, Антония вярва, че глухите хора могат повече и е убедена, че глухата общност може да се развива само ако защитава своята идентичност.
Ашо е ядрото на Deaf.BG, проводникът на всички идеи, двигателят за всички процеси, най-ревностния защитник на равнопоставеността между хората, нашия обединител и водач по пътя на реализиране на мисията и целите ни. Той винаги ще застане на страната на истината, правотата и прогресивното мислене.
Възпитаник е на Американския университет в България и магистър по „Специална педагогика“ от Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента, Ашо е Фулбрайт стипендиант (2023-2025 г.) в университета Галодет, в областта на публичната администрация с фокус върху правата на глухите хора. Това е единственото висше учебно заведение в света, предлагащо билингвално обучение на американски жестов език и английски език.
Ашо владее български жестов език, както и български и английски словесен език. Притежава отлични практически умения в административното и финансово управление на международни и национално значими проекти. Работил е за международни компании като Danone и Euromonitor International, както и е бил час от проекти на USAID и UNDP в България. През 2014 г. основава фондация “Заслушай се”. Също така, Ашо е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
Едно от най-сериозните постижения, с които се гордеем всички, е неговото участие в работната група по изготвянето и приемането на Закона за българския жестов език. С неговото приемане през 2021 г. България направи първа решителна стъпка към приобщаване на глухите в социално-икономическия живот на страната. Предстои да се изготвят редица нормативни документи, които да свържат Закона с глухите хора и този процес не може да стане без участие на будни граждани като Ашо, чиято мисия винаги е била тясно свързана с глухата общност у нас. Познанията му върху проблемите на общността го правят и един от малкото глухи лидери-експерти.
„Нищо за нас без нас“ се превърна в девиз на общността, а Ашо е един от най-ярките посланици на тази кауза.
“Оставам верен на глухата общност като ще бъда неотлъчно до носителите на жестов език в отстояването на човешкото им право за пълноценно включване.”
Габи е глуха жена, която обича да пътува и опознава различни култури. За нея връзката с природата е много ценна и използва всяка възможност да й се наслади.
Тя е председател на управителния съвет на Младежката организация на глухите активисти – МОГА и е част от екипа на Алианц България, където ежедневно общува с много чуващи хора, на които с удоволствие показва красотата на жестовия език. Също така, тя е студент трети курс в Нов български университет, специалност Мултимедия и компютърна графика, където развива творческия си талант чрез рисуване.
“Глухите трябва да сме единни и сплотени за да бъдем една по-силна общност и заедно да постигаме повече”, споделя Габи.
Гергана e глуха жена, родена в Бургас. Тя е член на управителния съвет на Фондация “Взаимно”, а отделно работи като формировчик. Обича да практикува различни спортове – колоездене, волейбол, тенис на маса, да се разхожда из природата и да се занимава с фотография.
Нейният девиз е “Аз мога”. Мечтае всички глухи да са обединени в една кауза за по-добър и пълноценен живот на общността в България.
Деница е глуха жена и майка на две глухи деца, но е израснала в семейство с чуващи родители, на които е изключително благодарна за всичко, на което са я научили – търпение, честност, достойнство, трудолюбие и безкористно желание да помага на другите. Тя е добър изпълнител, подреден и позитивен човек с двуезична идентичност, израствайки едновременно с българския жестов и словесен език. Умее перфектно да чете по устни, а в живота следва свое мото – гледай напред и върви смело нагоре.
Деница е бакалавър със специалност “Индустриален мениджмънт” от Техническия университет в гр. София и магистър по “Счетоводство и контрол” в УНСС. Също така, тя притежава професионална квалификация за учител от Софийския университет.
Дени споделя: “Моята цел е чуващите да приемат глухите като нормални и равностойни хора, да общуват с тях спокойно и без притеснения. Вярвам, че младите глухи ще бъдат приемани все по-добре и ще се чувстват комфортно навсякъде. Те са изключително способни и могат да създават силни приятелства с чуващите”.
Дочи е глуха, има глухи родители, глуха сестра, глух съпруг и глуха дъщеря. Глухата култура и идентичност са в кръвта й и всяка тема свързана с глухата общност е от първостепенно значение за нея. Тя активно се застъпва за глухите деца да имат пълноценен достъп до качествено образование чрез български жестов език.
Дочи е изключително подреден, структуриран и целеустремен човек, който има зорко око, умее да вижда голямата картина и да разбира в детайли как нещата работят добре. Надарена със стратегическа мисъл, тя обича да създава концепции, да прави проучвания и да анализира резултати. Влага сърце и страст в това, което прави най-добре, а именно е да преподава български жестов език. Нейните меки и плавни жестове са увличащи.
Глухи деца, младежи и възрастни винаги се радват, когато гледат нейни информационни клипове на естествен жестов език.
Дочи владее български и международен жестов език, както и български и английски словесен език. Има бакалавърска степен “Предучилищна и начална педагогика” от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, където в момента завършва и магистратура “Жестов език в образованието”.
Тя е Председател на управителния съвет на Младежката организация на глухите активисти – МОГА, където участва в различни проекти и организира редица събития и обучения свързани с овластяването на глухите младежи. Част е и от екипа на фондация “Заслушай се” като Специалист по образование на деца в предучилищна и начална училищна възраст и Обучител по български жестов език към академия “Наистина жестов език”. Съвместно с Министерството на образованието и науката, участва в изработването на Методическо ръководство за обучение по български жестов език в системата на образованието. Също така, Дочи е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
“Гордея се, че съм Глуха. Майка съм на глухо дете. Израснала съм в семейство на глухи родители. Вярвам, че образованието чрез жестов език ще развие идентичността на глухите хора в България.”
Евгени е бохем по душа и винаги знае как да се наслаждава на живота. Със своето чувство за хумор и умение да се забавлява, той е душата на всяка компания. Работи като камериер и е част от управителния съвет на Младежката организация на глухите активисти – МОГА, а през свободното си време обичам да се занимава с фотография. Мечтата му в бъдеще е да мотивира глухите хора да се развиват и така да помогне за разцвета на цялата глуха общност в България.
Съдбата на Ели е да бъде връзка между света на глухи и чуващи, призванието й – да бъде жестов преводач.
Тя е дете на глухи родители, има и по-голям брат, който също е глух. Така, още от ранна детска възраст е неотлъчно до семейството и глухите си приятели, помагайки им в общуването с чуващия свят, независимо дали става въпрос за сериозни неща като медицински прегледи и работа с държавни институции или по време на ваканции, екскурзии и празненства.
За Ели майчините езици са два – български словесен и български жестов език. Поради тази причина още от малка осъзнава своето призвание и съвсем естествено завършва курс за преводачи от и на български жестов език.
От няколко години вече, Ели е и сертифициран преводач от и на жестов език, а в момента гордо упражнява своята професия в социалното предприятие “Наистина жестов език”, където превежда по време на срещи, както и отговаря за нашата платформа за достъп, използвана от институции като НАП, НОИ и Алианц България.
“Аз вярвам и знам, че глухите хора могат и желаят да се развиват. Винаги съм държала на равнопоставеността между чуващи и глухи. Щастлива съм, че вече глухите хора се приемат по-добре и постепенно започва да им се обръща внимание като им се оказва съдействие.”
Захари или както го наричаме – Зак, притежава великолепно дар слово и масивна обща култура, които впечатляват всеки, който го познава. С глухата общност го свързва фактът, че той самият е слабочуващ. Познавайки добре проблемите, пред които са изправени глухите хора е приел тяхната кауза и активно се стреми да допринася за постигане на по-добър живот и промяна на средата. За тази кауза му помага и неговия опитът с институциите, познаването на нормативната уредба, работата с технологии и неспирното желанието да бъде полезен за обществото като цяло.
Зак е завършил “Международни отношения“ в УНСС и притежава две магистърски степени – „Право на ЕС“ от СУ и „Финансов мениджмънт“ отново от УНСС. Владее отлично немски и английски език, а от скоро изучава и български жестов език.
В богатия си професионалния път е работил за Европейския парламент, Овергаз, BMW Financial Services, IBM и Ericsson. Натрупаният опит в различни сфери му позволява бързо да се адаптирам към нови проекти и да споделя know-how решения. Награждаван е за изключителни заслуги към бизнеса на IBM България и негови международни клиенти.
Работата му като консултант по управление на проекти и над 12 години професионален опит в международни компании и институции са само от полза при справяне с предизвикателствата пред глухата общност.
“Моята мисия е заедно с глухата общност да работим за създаване на устойчива и съвременна среда, в която глухите хора да бъдат двигател на своето бъдеще, развивайки се пълноценно като личности, професионалисти и граждани.”
Пътешественик по душа, Иван е глух човек обиколил света докосвайки се до добрите практики свързани с правата на глухите, жестовите езици и правенето на политика в полза на глухите. Сърцат и всеотдаен, весел и остроумен, той е един от най-активните и разпознаваеми лица сред глухата общност в България, вярващ в каузата на глухите, че могат да бъдат равнопоставени чрез българския жестов език. Зад образа му на тих, скромен и благ човек, бушува истинска стихия устремена към революция, която промени из основи представата за глухата общност.
Иван владее български, американски, италиански и международен жестов език. Основава фондация “Взаимно” през 2010 г. с основна цел създаване на интернет медия, на която да се публикуват новини изцяло на български жестов език.
Сайтът бързо се превръща в първа интернет телевизия в България за глухи хора и поставя началото на това да се говори за новинарски емисии на жестов език. За Иван това са години опит като режисьор, оператор, водещ, застъпник, които издигат неговия авторитет сред глухите и така печели тяхното доверие.
По пътя на изготвянето на Закона за българския жестов език, Иван беше този, които насърчи глухите и обедини организациите на глухите в името на една обща цел, влезе във всички институции, срещна се с експерти, министри, народни представители и участва в многобройно работни групи. Така, той преобърна усещането, че всичко е обречено и постепенно десетките чернови на Закона се оформиха в официален документ, който беше признат с абсолютно парламентарно мнозинство. Неговата воля, постоянство и инат промениха всичко. Без неговите усилия, ентусиазъм, вярата и дори налудничавото мислене на моменти, десетките хиляди глухи хора в България щяха да продължат да съществуват без изгледи тяхното бъдеще да се промени към по-добро.
Успехът на Иван е успех за цялата глуха общност и олицетворение на силата на вярата, че глухите хора могат да вървят напред и да станат пълноценни граждани на България. Неслучайно той бе удостоен с наградата Човек на годината за 2020 г. в категорията „Застъпник на годината“.
“Аз се гордея, че съм Глух. Вярвам, че бъдещите поколения заслужават качествено приобщаващо образование, което включва и да отстояваме човешкото ни право да общуваме и живеем чрез българския жестов език.”
Кирил е трето поколение глух или, както казват глухите хора – той е “чист” глух. В неговото семейство всички общуват на жестов език. Авантюрист по душа, обожава да пътува по света и с интерес да попива от различните култури. Роден е в Норвегия, където израства и учи до тийнейджърската си възраст, след което се завръща в България с майка си за да бъде част от промяната към по-добър живот на българската глуха общност.
Той е директен и критичен към несправедливостите. Винаги се стреми да намира иновативни решения за всеки проблем и вярва, че трябва да се откъснеш от миналото за да си успешен в настоящето и бъдещето.
Владее български, шведски, датски, немски и международен жестов език. Завършил е бакалавърска степен “Социална работа” в Нов български университет.
Кирил е част от екипа на фондация “Заслушай се” и участва в създаването на ресурси по жестов език към академия “Наистина жестов език”. Той е и координатор на процесите по интеграция на глухите бежанци от Украйна.
“Вярвам в каузата за равнопоставеност на глухите хора и е време да покажем, че ние можем да живеем пълноценно и чрез жестов език.”
Мира е от хората, които са орисани да бъдат онази крехка връзка между света на глухи и чуващи, като нейната съдба е предопределила професия й на Жестов преводач.
Тя е дете на глухи родители, но с по-големият й брат са чуващи. Още от малка има нелеката задача постоянно да помага на родителите и глухите си приятели в комуникацията с чуващия свят – държавни институции, медицински заведения, родителски срещи, разрешаване на битови проблеми. Така, тя бързо осъзнава колко е важно за глухите да имат пълноценен достъп и да бъдат равнопоставени.
Детството на Мира е осеяно със събития, събори и фестивали на глухата общност, на които я водят нейните родители.
Глухата култура е в кръвта й и още през ученическите си години участва в театрална постановка на глухи деца, като Жестов преводач. След като завършва средното си образование, съвсем естествено изкарва курсове за Преводач от и на български жестов език, както и за маникюрист, което пък се превръща в нейно хоби.
От няколко години вече, Мира е и сертифициран Жестов преводач, а понастоящем с гордост упражнява своята професия в социалното предприятие “Наистина жестов език”, където превежда по време на срещи, обучения и конференции, както и отговаря за нашата платформа за достъп, използвана от институции като НАП, НОИ и Алианц България.
Мира не само практикува професията, с която е свързана от малка. Тя непрекъснато се развива и усъвършенства в тази област, водена от желанието си да бъде част от процесите свързани с осигуряване на качествено образование за глухите, реална достъпност, възможности за развитие и пълна равнопоставеност.
“Аз съм дете на глухи. През целия си живот съм била в двата свята – и на чуващи и на глухи. Иска ми се глухите да бъдат по-добре приемани, да им се дава възможност да покажат какво могат, а те могат много!”
Оги – като “огън” – е заряд от уют, вдъхновение и устрем. Държи на истината и справедливостта. Умее да вижда общата картина. Вярва, че всеки може да върви в добра посока, ако получи подкрепа по мярка.
Страст към езика, от една страна. Стремеж към стабилност, от друга. Затова Оги завършва испанска филология, с втора специалност английски, а също и магистратура по икономика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. По-късно към словесните езици Оги ще прибави работен френски и щипка немски.
Професионално се изявява в международния публичен сектор (Програма на ООН за развитие – ПРООН), а също и в частния сектор като програмен директор и ръководител на проекти и хора.
В сърцето си Оги носи богатия опит и научените уроци от разписване и управление на над 30 големи проекта, изпълнени с обществени средства в сътрудничество с различни експерти, институции, организации, партньори и донори като Европейската комисия, Фондация “Бил и Мелинда Гейтс”, централната и местна власт в България. Тези инициативи са в области като безопасност на храните, дигитално приобщаване, околна среда, създаване на трудова заетост, подкрепа за микро и малкия бизнес, местно и общностно развитие, обучение през целия живот, развитие на селските райони, социално включване, гражданско участие.
“Зареждат ме работата в екип, чистият въздух, чувството за хумор, човечността, разнообразието, силата на групата и радостта да увличам другите за смислена кауза. Търпелива съм, говоря добре, обяснявам внимателно и се радвам много, когато помагам на хората да учат и да се развиват. В ролята ми на “чуващ човек”, в пряк и преносен смисъл, съм решена да бъда полезна като част от Deaf.BG.”
Пепо, както му казваме ние, е единствения за сега чуващ в екипа на Deaf.bg, който няма пряка връзка с глухата общност. Но има голямо сърце, солиден професионален опит в корпоративния свят и безкористно желание да помага на глухите хора за пълноценното ни включване във всички аспекти на социалния и обществен живот в България.
Пепо владее английски и български словесен език и в момента изучава български жестов език. Завършил е бакалавърска степен “Индустриален мениджмънт” и магистратура “Управление на човешките ресурси” в Технически университет – София, а в момента завършва следдипломна квалификация за придобиване на учителска правоспособност в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
В богатия си професионалния път е управлявал проекти на Европейската комисия, работил е за KPMG и е бил част от проект на USAID в България. Има над 20 годишен опит в организирането на местни и международни корпоративни събития, обучения и конференции. Той е и сертифициран обучител на обучители.
“Колкото повече навлизам в света на глухите толкова по-ясно ми става, че те трябва да са водещите във всички процеси свързани с развитието на жестовия език, култура и образование. Чуващите сме единствено да ги насърчаваме и подкрепяме и то ненатрапчиво и не за тяхна сметка. За първи път осъзнавам какво точно означава “равнопоставеност” и ще се боря заедно с глухите заслужено да я постигнат. Глухите водят!”
Силвия е от онези хора родени с мисия. Появявайки се на бял свят в семейство на глухи родители и закърмена с българския жестов език (БЖЕ), тя от ранна детска възраст е мост между чуващи и глухи, което се превръща и в смисъла на нейния живот.
Завършила е “Специална педагогика” с отличие, както и магистърски програми по “Слухово-речева рехабилитация” и “Жестов език в образованието”. Тя е сертифициран преводач от и на български жестов език, лектор по БЖЕ и е участвала в създаването на речници по БЖЕ.
Силвия е основател и първия Председател на Националната асоциация на преводачите от и на жестов език в България. Има над 35 години трудов стаж като професионален жестов преводач и над 25 години опит като такъв в телевизията. Безброй са важните събития за глухите хора, в които тя е участвала, утвърждавайки се като един от водещите жестови преводачи в страната и пътеводна светлина за всеки, който иска да упражнява тази професия.
В ролята си на жестов преводач, Силвия винаги е отстоявала правото на глухите хора на достъпна среда чрез БЖЕ и неслучайно беше част от работната група по подготовката на Закона за българския жестов език.
Ето какво още споделя тя за себе си: „Обичам да чета, да гледам филми и да се срещам с различни хора. За мен разнообразието е богатство. Приемам хората такива, каквито са и ценя техните умения и лични качества. Вярвам във възможностите на глухите хора – те могат всичко, стига да получат шанса да го докажат. Моят девиз е: няма невъзможни неща – заедно можем да постигнем всичко!“
Със своята спортна натура, Силвия просто продължава, когато й е трудно, знаейки, че няма невъзможни неща. Най-силната й страна е нейната човечност, отдаденост и вяра, че само доброто и обединеността могат да ни водят напред. Тя се стреми да бъде в постоянен диалог с другите като нея – глухи майки на глухи деца, да споделят опит, да си помагат и да намират по-добри решения за своите семейства. Тя силно вярва, че когато има силни глухи семейства, които общуват свободно на жестов език, това ще изгради силна глуха общност. Готова е да покаже този пример на чуващите родители на глухи деца.
Освен, че е спортист, Силвия се отдава на изследователска и педагогическа дейност, свързана с българския жестов език.
Най-голямото й богатство е малката й глуха дъщеря, която възпитава на борбеност, самочувствие и гордост от това, че е глуха и владее отлично жестов език. Силвия вече е осъзнала разковничето в успеха на глухите хора – още от ранна детска възраст да бъдат щастливи чрез естествено зададения им език за общуване, а именно жестовия.
Силвия владее български и международен жестов език, както и български и английски словесен език. Има бакалавърска степен “Треньор по бадминтон” от Национална спортна академия „Васил Левски“, и е магистър по “Специална педагогика” от Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Тя е Обучител по жестов език към академия “Наистина жестов език” и Председател на управителния съвет на фондация “Заслушай се”, където участва в различни проекти свързани с глухата общност и по-конкретно с глухите родители на глухи деца. Същевременно, Силвия е първия глух треньор по бадминтон за глухи деца, която роля изпълнява до ден днешен в Спортната федерация на глухите в България. Съвместно с Министерството на образованието и науката и фондация “Взаимно”, участва в създаването на детски речник на българския жестов език – научноизследователски образователен ресурс за специалисти и родители на глухи деца. Също така, Силвия е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
Мотото на Силвия „Всичко е възможно” и “Най-доброто предстои“ озарява с усмивка всеки, който е около нея. Тя твърдо смята, че чрез спорт и жестов език, глухите деца могат да бъдат по-уверени и по-щастливи, и това е нейната кауза.
“Реших да се заема с мисията за качествено образование на гхлухите, защото вярвам, че дъщеря ми заслужава да бъде щастлива, че е глуха и да може да се образова чрез жестов език.”
Хриси е най-младият член на Deaf.BG. Изключително харизматична, общителна и разностранна личност, с оптимистична натура и приятелско отношение към всеки. Тя е в състояние да се смее шумно на шеги и има тънко чувство за хумор. Спортист е по душа и активно участва в различни велосъстезания, като най-големият й успех към момента, с който всички се гордеем, е олимпийския й бронзов медал от Deaflympics 2022 в Бразилия.
Самата тя е глуха, израснала е в семейство на глухи и така жестовият език е неразделна част от живота й. Тя се е заела и с каузата да вдъхва кураж на глухите жени, че могат да постигат много чрез спорт и учене през целия живот. По интересен начин тя успява да съвместява спорта с жестовия език и е готова да даде всичко от себе си за онези, които искат да го научат.
Хриси владее български, гръцки, американски и международен жестов език, както и български и английски словесен език. Има бакалавърска степен “Физическо възпитание и спорт” от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, където в момента завършва и магистратура “Жестов език в образованието”.
Тя е съосновател на Младежката организация на глухите активисти – МОГА, където участва в различни проекти и организира редица събития и обучения свързани с овластяването на глухите младежи. Част е от екипа на фондация “Заслушай се” занимавайки се със създаването на ресурси по жестов език, организира международен обмен с университета Галодед в САЩ и е Обучител по български жестов език към академия “Наистина жестов език”. Съвместно с Министерството на образованието и науката и фондация “Взаимно”, участва в създаването на детски речник на българския жестов език – научноизследователски образователен ресурс за специалисти и родители на глухи деца.
“Поели сме отговорност да подобрим средата, в която живеем. Като глухи хора сме отворени за диалог, общуване и съвместни дейности, чрез които да покажем, че светът на глухите хора е за всички. И това ще стане, когато глухите хора са лидерите в процеса на създаване на приобщаваща среда.”
Шабан е роден в Карлово, в семейство на чуващи родители. Още невръстен, той губи изцяло слуха си вследствие на тежко боледуване. Това поставя него и цялото му семейство пред сериозно житейско предизвикателство на опознаване и приемане на глухата култура и език, непознати за всички тях до този момент.
Предизвикателството е прието с чиста любов и емпатия и родителите на Шабан го записват в специализираното училище за глухи деца в Пловдив. Благодарение на това той и неговото семейство постепенно разширяват познанията си по жестов език, което е основополагащо за бъдещето му пълноценно развитие като глух човек с глуха идентичност.
Осъзнал своята идентичност, Шабан израства от малко провинциално момче до младия уверен мъж, който виждаме сега, с опита на човек живял в чужбина и свое собствено глухо семейство. Спортът е в неговата кръв – като доброволец е организирал няколко футболни и баскетболни събития за глухи, бил е два пъти капитан на отбор от глухи футболисти със спечелени медали от турнири, кара ски, а новата му спорта страст са моторите.
Шабан е изключително организиран и изпълнителен човек, който винаги приключва с поетите задачи навреме. Обича да провокира чуващите си колеги, като ги учи на различни жестове, които след това те да използват в комуникацията си с него. Така той скъсява дистанцията с чуващия свят и показва, че всичко е въпрос на желание и отношение.
За Шабан овластяването на глухите е изключително важно, защото често биват подценени, че не могат да се справят в много ситуации. Важно е и защото той вярва, че глухата му дъщеря заслужава един по-добър живот. Шабан е пример, че напълно глух човек, който ползва само жестов език за комуникация, може да бъде успешен.
“Като хора сме еднакви, единствена разлика между чуващи и глухи е езикът. Българският жестов език е за всички!”
