Екипът на Deaf.bg непрекъснато се разраства и е съставен предимно от глухи, които владеят жестов език и имат богат професионален опит. Ние работим за качествено образование и овластяване на глухите хора в България, а нашата мисия е да бъдем лидер в решенията, иновациите и услугите, които предоставяме на глухите.
Екип

Ашод Дерандонян
Ашо е ядрото на Deaf.bg, проводникът на всички идеи, двигателят за всички процеси, най-ревностния защитник на равнопоставеността между хората, нашия обединител и водач по пътя на реализиране на мисията и целите ни. Той винаги ще застане на страната на истината, правотата и прогресивното мислене.
Възпитаник е на Американския университет в България и магистър по „Специална педагогика“ от Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Заедно с Александър Иванов, е един от двамата стипендианти преминали през програмите за обучение на Университета Галодет в САЩ – единствения университет в света, в който изцяло се преподава на жестов език.
Ашо владее български жестов език, както и български и английски словесен език. Притежава отлични практически умения в административното и финансово управление на международни и национално значими проекти. Работил е за международни компании като Danone и Euromonitor International, както и е бил час от проекти на USAID и UNDP в България. През 2014 г. основава фондация “Заслушай се”. Също така, Ашо е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
Едно от най-сериозните постижения, с които се гордеем всички, е неговото участие в работната група по изготвянето и приемането на Закона за българския жестов език. С неговото приемане през 2021 г. България направи първа решителна стъпка към приобщаване на глухите в социално-икономическия живот на страната. Предстои да се изготвят редица нормативни документи, които да свържат Закона с глухите хора и този процес не може да стане без участие на будни граждани като Ашо, чиято мисия винаги е била тясно свързана с глухата общност у нас. Познанията му върху проблемите на общността го правят и един от малкото глухи лидери-експерти.
„Нищо за нас без нас“ се превърна в девиз на общността, а Ашо е един от най-ярките посланици на тази кауза.
„Оставам верен на глухата общност като ще бъда неотлъчно до носителите на жестов език в отстояването на човешкото им право за пълноценно включване.“

Силвия Чапкънова
Със своята спортна натура, Силвия просто продължава, когато й е трудно, знаейки, че няма невъзможни неща. Най-силната й страна е нейната човечност, отдаденост и вяра, че само доброто и обединеността могат да ни водят напред. Тя се стреми да бъде в постоянен диалог с другите като нея – глухи майки на глухи деца, да споделят опит, да си помагат и да намират по-добри решения за своите семейства. Тя силно вярва, че когато има силни глухи семейства, които общуват свободно на жестов език, това ще изгради силна глуха общност. Готова е да покаже този пример на чуващите родители на глухи деца.
Освен, че е спортист, Силвия се отдава на изследователска и педагогическа дейност, свързана с българския жестов език.
Най-голямото й богатство е малката й глуха дъщеря, която възпитава на борбеност, самочувствие и гордост от това, че е глуха и владее отлично жестов език. Силвия вече е осъзнала разковничето в успеха на глухите хора – още от ранна детска възраст да бъдат щастливи чрез естествено зададения им език за общуване, а именно жестовия.
Силвия владее български и международен жестов език, както и български и английски словесен език. Има бакалавърска степен “Треньор по бадминтон” от Национална спортна академия „Васил Левски“, и е магистър по “Специална педагогика” от Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Тя е Обучител по жестов език към академия “Наистина жестов език” и Председател на управителния съвет на фондация “Заслушай се”, където участва в различни проекти свързани с глухата общност и по-конкретно с глухите родители на глухи деца. Същевременно, Силвия е първия глух треньор по бадминтон за глухи деца, която роля изпълнява до ден днешен в Спортната федерация на глухите в България. Съвместно с Министерството на образованието и науката и фондация “Взаимно”, участва в създаването на детски речник на българския жестов език – научноизследователски образователен ресурс за специалисти и родители на глухи деца. Също така, Силвия е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
Мотото на Силвия „Всичко е възможно” и “Най-доброто предстои“ озарява с усмивка всеки, който е около нея. Тя твърдо смята, че чрез спорт и жестов език, глухите деца могат да бъдат по-уверени и по-щастливи, и това е нейната кауза.
„Реших да се заема с мисията за качествено образование на гхлухите, защото вярвам, че дъщеря ми заслужава да бъде щастлива, че е глуха и да може да се образова чрез жестов език.“

Александър Иванов
Сашо е един от най-активните и разпознаваеми лица сред глухата общност в България. Той е креативен, целеустремен и ревностен защитник на истината и правотата. Притежава богат професионален и житейски опит, силни международни контакти с експерти и специалисти по теми свързани с глухите хора и безупречни умения за работа в екип. Той е и заклет колоездач с многобройни отличия от велосъстезания.
Неговата мисия винаги е била тясно свързана с глухата общност в България. Той е основател на Младежката организация на глухите активисти (МОГА) – първата регистрирана организация в страната, която да обединява интересите на младите глухи и да им помага в израстването, изграждането на умения, адаптацията и справянето с различни трудности.
Завършва „Анимационно кино“ и „Графика и илюстрация“ в Нов български университет. Той е един от двамата стипендианти преминали през програмите за обучение на Университета Галодет в САЩ – единствения университет в света, в който се преподава на жестов език.
Сашо владее български, американски и международен жестов език, както и български и английски словесен език. В своя професионален път участва в много организации и сдружения като Съюза на глухите в България и „Възможности без граници“, както и в редица кампании, включително е организатор на първото за България издание на „Международна седмица на глухите“ през 2017 г.
Член е на Европейския съюз на глухите младежи и провежда международни обучения по теми свързани с глухата общност. Многократно е награждаван за различни дейности, включително награда на Forbes „30 под 30“ в категория „Социален предприемач“. Също така, Сашо е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
Едно от най-сериозните постижения, с които се гордеем всички, е неговото участие в работна група по изготвянето и приемането на Закона за българския жестов език. С неговото приемане през 2021 г. България направи първа решителна стъпка към приобщаване на глухите в социално-икономическия живот на страната. Предстои да се изготвят редица нормативни документи, които да свържат Закона с глухите хора и този процес не може да стане без участие на будни граждани като Сашо.
„Жестовият език ме прави щастлив и ще отстоявам неговото достойно място в българското общество.“

Дочка Велева
Дочи е глуха, има глухи родители, глуха сестра, глух съпруг и глуха дъщеря. Глухата култура и идентичност са в кръвта й и всяка тема свързана с глхата общност е от първостепенно значение за нея. Тя активно се застъпва за глухите деца да имат пълноценен достъп до качествено образование чрез български жестов език.
Дочи е изключително подреден, структуриран и целеустремен човек, който има зорко око, умее да вижда голямата картина и да разбира в детайли как нещата работят добре. Надарена със стратегическа мисъл, тя обича да създава концепции, да прави проучвания и да анализира резултати. Влага сърце и страст в това, което прави най-добре, а именно е да преподава български жестов език. Нейните меки и плавни жестове са увличащи.
Глухи деца, младежи и възрастни винаги се радват, когато гледат нейни информационни клипове на естествен жестов език.
Дочи владее български и международен жестов език, както и български и английски словесен език. Има бакалавърска степен “Предучилищна и начална педагогика” от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, където в момента завършва и магистратура “Жестов език в образованието”.
Тя е член на управителния съвет на Младежката организация на глухите активисти – МОГА, където участва в различни проекти и организира редица събития и обучения свързани с овластяването на глухите младежи. Част е и от екипа на фондация “Заслушай се” като Специалист по образование на деца в предучилищна и начална училищна възраст и Обучител по български жестов език към академия “Наистина жестов език”. Съвместно с Министерството на образованието и науката, участва в изработването на Методическо ръководство за обучение по български жестов език в системата на образованието. Също така, Дочи е официален член на Съвета за българския жестов език към Министъра на образованието и науката с 4 годишен мандат от 2022 до 2026 г.
„Гордея се, че съм Глуха. Майка съм на глухо дете. Израснала съм в семейство на глухи родители. Вярвам, че образованието чрез жестов език ще развие идентичността на глухите хора в България.“

Христина Каципиду
Хриси е най-младият член на Deaf.bg. Изключително харизматична, общителна и разностранна личност, с оптимистична натура и приятелско отношение към всеки. Тя е в състояние да се смее шумно на шеги и има тънко чувство за хумор. Спортист е по душа и активно участва в различни велосъстезания, като най-големият й успех към момента, с който всички се гордеем, е олимпийския й бронзов медал от Deaflympics 2022 в Бразилия.
Самата тя е глуха, израснала е в семейство на глухи и така жестовият език е неразделна част от живота й. Тя се е заела и с каузата да вдъхва кураж на глухите жени, че могат да постигат много чрез спорт и учене през целия живот. По интересен начин тя успява да съвместява спорта с жестовия език и е готова да даде всичко от себе си за онези, които искат да го научат.
Хриси владее български, гръцки, американски и международен жестов език, както и български и английски словесен език. Има бакалавърска степен “Физическо възпитание и спорт” от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, където в момента завършва и магистратура “Жестов език в образованието”.
Тя е съосновател на Младежката организация на глухите активисти – МОГА, където участва в различни проекти и организира редица събития и обучения свързани с овластяването на глухите младежи. Част е от екипа на фондация “Заслушай се” занимавайки се със създаването на ресурси по жестов език, организира международен обмен с университета Галодед в САЩ и е Обучител по български жестов език към академия “Наистина жестов език”. Съвместно с Министерството на образованието и науката и фондация “Взаимно”, участва в създаването на детски речник на българския жестов език – научноизследователски образователен ресурс за специалисти и родители на глухи деца.
„Поели сме отговорност да подобрим средата, в която живеем. Като глухи хора сме отворени за диалог, общуване и съвместни дейности, чрез които да покажем, че светът на глухите хора е за всички. И това ще стане, когато глухите хора са лидерите в процеса на създаване на приобщаваща среда.“

Иван Бургов
Пътешественик по душа, Иван е глух човек обиколил света докосвайки се до добрите практики свързани с правата на глухите, жестовите езици и правенето на политика в полза на глухите. Сърцат и всеотдаен, весел и остроумен, той е един от най-активните и разпознаваеми лица сред глухата общност в България, вярващ в каузата на глухите, че могат да бъдат равнопоставени чрез българския жестов език. Зад образа му на тих, скромен и благ човек, бушува истинска стихия устремена към революция, която промени из основи представата за глухата общност.
Иван владее български, американски, италиански и международен жестов език. Основава фондация “Взаимно” през 2010 г. с основна цел създаване на интернет медия, на която да се публикуват новини изцяло на български жестов език.
Сайтът бързо се превръща в първа интернет телевизия в България за глухи хора и поставя началото на това да се говори за новинарски емисии на жестов език. За Иван това са години опит като режисьор, оператор, водещ, застъпник, които издигат неговия авторитет сред глухите и така печели тяхното доверие.
По пътя на изготвянето на Закона за българския жестов език, Иван беше този, които насърчи глухите и обедини организациите на глухите в името на една обща цел, влезе във всички институции, срещна се с експерти, министри, народни представители и участва в многобройно работни групи. Така, той преобърна усещането, че всичко е обречено и постепенно десетките чернови на Закона се оформиха в официален документ, който беше признат с абсолютно парламентарно мнозинство. Неговата воля, постоянство и инат промениха всичко. Без неговите усилия, ентусиазъм, вярата и дори налудничавото мислене на моменти, десетките хиляди глухи хора в България щяха да продължат да съществуват без изгледи тяхното бъдеще да се промени към по-добро.
Успехът на Иван е успех за цялата глуха общност и олицетворение на силата на вярата, че глухите хора могат да вървят напред и да станат пълноценни граждани на България. Неслучайно той бе удостоен с наградата Човек на годината за 2020 г. в категорията „Застъпник на годината“.
„Аз се гордея, че съм Глух. Вярвам, че бъдещите поколения заслужават качествено приобщаващо образование, което включва и да отстояваме човешкото ни право да общуваме и живеем чез българския жестов език.“

Захари Захариев
Захари или както го наричаме – Зак, притежава великолепно дар слово и масивна обща култура, които впечатляват всеки, който го познава. С глухата общност го свързва фактът, че той самият е слабочуващ. Познавайки добре проблемите, пред които са изправени глухите хора е приел тяхната кауза и активно се стреми да допринася за постигане на по-добър живот и промяна на средата. За тази кауза му помага и неговия опитът с институциите, познаването на нормативната уредба, работата с технологии и неспирното желанието да бъде полезен за обществото като цяло.
Зак е завършил “Международни отношения“ в УНСС и притежава две магистърски степени – „Право на ЕС“ от СУ и „Финансов мениджмънт“ отново от УНСС. Владее отлично немски и английски език, а от скоро изучава и български жестов език.
В богатия си професионалния път е работил за Европейския парламент, Овергаз, BMW Financial Services, IBM и Ericsson. Натрупаният опит в различни сфери му позволява бързо да се адаптирам към нови проекти и да споделя know-how решения. Награждаван е за изключителни заслуги към бизнеса на IBM България и негови международни клиенти.
Работата му като консултант по управление на проекти и над 12 години професионален опит в международни компании и институции са само от полза при справяне с предизвикателствата пред глухата общност.
„Моята мисия е заедно с глухата общност да работим за създаване на устойчива и съвременна среда, в която глухите хора да бъдат двигател на своето бъдеще, развивайки се пълноценно като личности, професионалисти и граждани.“

Шабан Пехливанов
Шабан е роден в Карлово, в семейство на чуващи родители. Още невръстен, той губи изцяло слуха си вследствие на тежко боледуване. Това поставя него и цялото му семейство пред сериозно житейско предизвикателство на опознаване и приемане на глухата култура и език, непознати за всички тях до този момент.
Предизвикателството е прието с чиста любов и емпатия и родителите на Шабан го записват в специализираното училище за глухи деца в Пловдив. Благодарение на това той и неговото семейство постепенно разширяват познанията си по жестов език, което е основополагащо за бъдещето му пълноценно развитие като глух човек с глуха идентичност.
Осъзнал своята идентичност, Шабан израства от малко провинциално момче до младия уверен мъж, който виждаме сега, с опита на човек живял в чужбина и свое собствено глухо семейство. Спортът е в неговата кръв – като доброволец е организирал няколко футболни и баскетболни събития за глухи, бил е два пъти капитан на отбор от глухи футболисти със спечелени медали от турнири, кара ски, а новата му спорта страст са моторите.
Шабан е изключително организиран и изпълнителен човек, който винаги приключва с поетите задачи навреме. Обича да провокира чуващите си колеги, като ги учи на различни жестове, които след това те да използват в комуникацията си с него. Така той скъсява дистанцията с чуващия свят и показва, че всичко е въпрос на желание и отношение.
За Шабан овластяването на глухите е изключително важно, защото често биват подценени, че не могат да се справят в много ситуации. Важно е и защото той вярва, че глухата му дъщеря заслужава един по-добър живот. Шабан е пример, че напълно глух човек, който ползва само жестов език за комуникация, може да бъде успешен.
„Като хора сме еднакви, единствена разлика между чуващи и глухи е езикът. Българският жестов език е за всички!“

Кирил Славов
Кирил е трето поколение глух или, както казват глухите хора – той е “чист” глух. В неговото семейство всички общуват на жестов език. Авантюрист по душа, обожава да пътува по света и с интерес да попива от различните култури. Роден е в Норвегия, където израства и учи до тийнейджърската си възраст, след което се завръща в България с майка си за да бъде част от промяната към по-добър живот на българската глуха общност.
Той е директен и критичен към несправедливостите. Винаги се стреми да намира иновативни решения за всеки проблем и вярва, че трябва да се откъснеш от миналото за да си успешен в настоящето и бъдещето.
Владее български, шведски, датски, немски и международен жестов език. Завършил е бакалавърска степен “Социална работа” в Нов български университет.
Кирил е част от екипа на фондация “Заслушай се” и участва в създаването на ресурси по жестов език към академия “Наистина жестов език”. Той е и координатор на процесите по интеграция на глухите бежанци от Украйна.
„Вярвам в каузата за равнопоставеност на глухите хора и е време да покажем, че ние можем да живеем пълноценно и чрез жестов език.“

Петър Евгениев
Пепо, както му казваме ние, е единствения за сега чуващ в екипа на Deaf.bg, който няма пряка връзка с глухата общност. Но има голямо сърце, солиден професионален опит в корпоративния свят и безкористно желание да помага на глухите хора за пълноценното ни включване във всички аспекти на социалния и обществен живот в България.
Пепо владее английски и български словесен език и в момента изучава български жестов език. Завършил е бакалавърска степен “Индустриален мениджмънт” и магистратура “Управление на човешките ресурси” в Технически университет – София, а в момента завършва следдипломна квалификация за придобиване на учителска правоспособност в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
В богатия си професионалния път е управлявал проекти на Европейската комисия, работил е за KPMG и е бил част от проект на USAID в България. Има над 20 годишен опит в организирането на местни и международни корпоративни събития, обучения и конференции. Той е и сертифициран обучител на обучители.
„Колкото повече навлизам в света на глухите толкова по-ясно ми става, че те трябва да са водещите във всички процеси свързани с развитието на жестовия език, култура и образование. Чуващите сме единствено да ги насърчаваме и подкрепяме и то ненатрапчиво и не за тяхна сметка. За първи път осъзнавам какво точно означава “равнопоставеност” и ще се боря заедно с глухите заслужено да я постигнат. Глухите водят!“

Мирослава Данева
Мира е от хората, които са орисани да бъдат онази крехка връзка между света на глухи и чуващи, като нейната съдба е предопределила професия й на Жестов преводач.
Тя е дете на глухи родители, но с по-големият й брат са чуващи. Още от малка има нелеката задача постоянно да помага на родителите и глухите си приятели в комуникацията с чуващия свят – държавни институции, медицински заведения, родителски срещи, разрешаване на битови проблеми. Така, тя бързо осъзнава колко е важно за глухите да имат пълноценен достъп и да бъдат равнопоставени.
Детството на Мира е осеяно със събития, събори и фестивали на глухата общност, на които я водят нейните родители.
Глухата култура е в кръвта й и още през ученическите си години участва в театрална постановка на глухи деца, като Жестов преводач. След като завършва средното си образование, съвсем естествено изкарва курсове за Преводач от и на български жестов език, както и за маникюрист, което пък се превръща в нейно хоби.
От няколко години вече, Мира е и сертифициран Жестов преводач, а понастоящем с гордост упражнява своята професия в социалното предприятие “Наистина жестов език”, където превежда по време на срещи, обучения и конференции, както и отговаря за нашата платформа за достъп, използвана от институции като НАП, НОИ и Алианц България.
Мира не само практикува професията, с която е свързана от малка. Тя непрекъснато се развива и усъвършенства в тази област, водена от желанието си да бъде част от процесите свързани с осигуряване на качествено образование за глухите, реална достъпност, възможности за развитие и пълна равнопоставеност.
„Аз съм дете на глухи. През целия си живот съм била в двата свята – и на чуващи и на глухи. Иска ми се глухите да бъдат по-добре приемани, да им се дава възможност да покажат какво могат, а те могат много!“

Ели Стефанова
Съдбата на Ели е да бъде връзка между света на глухи и чуващи, призванието й – да бъде жестов преводач.
Тя е дете на глухи родители, има и по-голям брат, който също е глух. Така, още от ранна детска възраст е неотлъчно до семейството и глухите си приятели, помагайки им в общуването с чуващия свят, независимо дали става въпрос за сериозни неща като медицински прегледи и работа с държавни институции или по време на ваканции, екскурзии и празненства.
За Ели майчините езици са два – български словесен и български жестов език. Поради тази причина още от малка осъзнава своето призвание и съвсем естествено завършва курс за преводачи от и на български жестов език.
От няколко години вече, Ели е и сертифициран преводач от и на жестов език, а в момента гордо упражнява своята професия в социалното предприятие “Наистина жестов език”, където превежда по време на срещи, както и отговаря за нашата платформа за достъп, използвана от институции като НАП, НОИ и Алианц България.
„Аз вярвам и знам, че глухите хора могат и желаят да се развиват. Винаги съм държала на равнопоставеността между чуващи и глухи. Щастлива съм, че вече глухите хора се приемат по-добре и постепенно започва да им се обръща внимание като им се оказва съдействие.“