Точно преди 3 години беше признат българския жестов език. С гордост си спомняме за партньорството между глухата общност, Министерство на образованието и науката и Народно Събрание. Също така си спомняме и предизвикателствата, трудностите и дискусиите, които имахме за да се сбъдне дългоочаквания Закон за българския жестов език. Това беше пробив към пълноценен живот на глухите хора, които винаги са били зависими от условията, наложени от чуващия свят.

През тези три години българския жестов език става все по-видим, приет, уважаван. Отстояваме ясно позицията за водещата роля на глухите хора, следвайки препоръките на Световната федерация на глухите и работим активно по приемане на Декларацията за правата на глухите деца.

Глухите хора имат право да се изразяват, общуват и обучават на жестов език. Той е тяхната социална връзка със света и науката. Законът за българския жестов език е само началото. Нашата цел е да се гарантира, че всеки глух човек има пълноценен достъп до жестов език от ранна възраст в семейството и образователната система. Така, глухите деца и младежи могат да се развиват като билингви и да се чувстват пълноправни членове на обществото.

Чуващите родители и педагозите трябва да осъзнаят, че успехът и езиковото развитие на техните деца се крие в приемането и уважението към жестовия език. Време е и в България да се случи билингвалното образование на жестов и словесен език. Само това може да гарантира достатъчно възможности пред глухите хора.

Глухите, които следват пътя на жестовия език са свободни, успешни, образовани, независими, изпълнени с мечти и самочувствие. Нека българският жестов език продължи да процъфтява и да носи светлина в живота на всеки глух човек.

Честит празник, глухи и чуващи приятели!