Закона за българския жестов език

Национално законодателство

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК

На 21 януари 2021 г., за първи път в България, беше приет Закон за българския жестов език (ЗБЖЕ), който влезе в сила на 6 февруари същата година. Този закон урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен и самостоятелен език, и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез български жестов език (БЖЕ).

БЖЕ е вече напълно равнопоставен на говоримия словесен език и затова всички публични институции трябва да предоставят услугите си и на двата езика в срок до 31 декември 2022 г.. По този начин държавните органи (на централно и общинско ниво) се задължават да осигурят условия, позволяващи предоставянето на административни услуги на глухи и сляпо-глухи лица, както и достъпност.

Някои от основните цели на ЗБЖЕ са:

  • осигуряване на превод от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица;
  • обучение на специалисти в използването на БЖЕ;
  • осигуряване на комуникация с помощта на БЖЕ чрез съвременните информационни технологии.

Законът не само ще подобри живота на глухите хора, но и отваря нови възможности за повишаване на тяхната социално-икономическа активност и реализирането им наравно с останалите граждани.

По смисъла на ЗБЖЕ, се сформира Съвет за българския жестов език, който съдейства на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и други институции на национално ниво за ефективното прилагане на Закона.

Съветът следва принципите на вече установените международни практики, че институции, глуха и академична общност работят заедно за въвеждането на национални стандарти за съхраняването и развитието на българския жестов език.

Представители на нашия екип в лицето на Силвия Чапкънова, Дочка Велева, Александър Иванов и Ашод Дерандонян, са част от този Съвет.

Във връзка с прилагането на ЗБЖЕ на местно ниво, представители на нашия екип в лицето на Александър Иванов и Ашод Дерандонян, участват в Консултативен съвет към Столична община (СО) по всички въпроси, касаещи административното обслужване на глухи и сляпо-глухи лица.

ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

Законът за радиото и телевизията (Чл. 8а) е важен за глухата общност тъй като доставчиците на медийни услуги трябва да гарантират, че съдържанието в техните услуги постепенно става достъпно за глухите хора. Средствата за постигане на достъпност на съдържанието на аудио-визуални медийни услуги включват превод на български жестов език и субтитри за глухи.

Обществените доставчици на медийни услуги създават и предоставят за разпространение новинарски и актуално-публицистични телевизионни предавания в съответствие с технологичното развитие и икономическите възможности на доставчиците по начин, че да бъдат достъпни за глухите хора. Плановете за действие на обществените доставчици имат за цел и субтитриране на всички телевизионни предавания с езиково съдържание като новини, актуално-публицистични предавания, филми, сериали и други, като постепенно се обхванат и съответните нелинейни услуги по заявка.

ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ

Законът за филмовата индустрия (Чл. 41) е важен за глухата общност тъй като при разпространението на чуждестранни и български филми е задължително те да имат субтитри на български език за глухите хора.