Законодателство: международно

КОНВЕНЦИЯ НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Конвенцията за правата на хората с увреждания е международен договор на Организацията на обединените нации – ООН (www.un.org) за правата на човека, предназначен да защитава правата и достойнството на хората с увреждания. От страните подписали конвенцията се изисква да насърчават, защитават пълното упражняване на човешките права от хората с увреждания и да гарантират, че те се ползват с пълно равенство пред закона. Конвенцията служи като основен катализатор в глобалното движение за правата на хората с увреждания, позволявайки преминаване от разглеждането им като обект на благотворителност, медицинско лечение и социална закрила към зачитането им като пълноправни и равноправни членове на обществото с човешки права. Конвенцията е първият договор на ООН за правата на човека за 21-ви век и е ратифицирана в България със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г., който влиза в сила през м. април същата година.

Важен за глухите общности по света е Член 21 на конвенцията – “Свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация”. Той гласи, че хората с увреждания имат право да се изразят и свободно да дават и получават информация и идеи чрез всички форми на комуникация, включително чрез жестов език.

ХАРТА НА СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА ГЛУХИТЕ

Хартата на Световната федерация на глухите (http://wfdeaf.org) е документ относно правата на жестовите езици, очертаващ ключови принципи, които подписалите я се съгласяват да подкрепят и спазват. Хартата може да бъде подписана от всеки човек индивидуално, от организации или държавни органи. С подписването й подкрепяте глухите хора да реализират пълните си човешки права чрез използването на жестови езици.