Кампания: равнопоставеност и многообразие на работното място

Тази публикация е в синхрон с мисията ни във Фондация “Заслушай се” за застъпничество за правата и равните възможности на глухите хора в България.

 

Живеем във време, в което организациите твърдят, че ценят многообразието. Многообразието обаче означава повече от това на работа да бъдат назначени представители на различни раси или жена да бъде поставена на ръководен пост. Многообразието на работното място включва и личности с различни възможности, както и хора с увреждания.

Основното предизвикателство, с което и до днес продължават да се сблъскват глухите хора, е т.нар. “аудизъм” – форма на дискриминация, която внушава, че глухите трябва да бъдат като чуващите, да “прочуят” и проговорят, за да бъдат успешно интегрирани.

-Ашод Дерандонян

Съществено проявление на аудизма е разбирането, че чуващите хора могат повече от глухите. Такова вярване е разпространено и сред работодателите, както и схващането им, че назначаването на хора с увреждания може да се отрази негативно на бизнеса и да доведе до негодувание или недоброжелателство от страна на други служители.

В Плана за действие за периода 2021-2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г. са заложени насърчаване и подпомагане на работодателите, които наемат на работа хора с увреждания, като им осигурят достъпна и подкрепяща работна среда. Финансират се дейности, свързани с приспособяване и/или оборудване на работните места, квалификация и преквалификация, както и обучения за професионално и служебно развитие. По реда на чл. 45 от Закона за хората с увреждания се възстановяват 30 на сто от внесените от работодател, съответно орган по назначаване, съответни здравни и осигурителни вноски за наетите хора с увреждания при осигурено финансиране по Националната програма за заетост на хората с увреждания.

Въпреки това лицата, наети по този ред за 2020 г., са едва 52-ма души (тогава действа Национална стратегия за хората с увреждания 2016 – 2020 г.). През 2018 г. делът на изложените на риск от бедност или социално изключване хора с увреждания е 49,5%, който е с 19,5 процентни пункта по-голям, отколкото при хората без увреждания и с 20,7 процентни пункта над средното за ЕС. Равнището на заетост на хората с увреждания продължава да е едно от най-ниските в ЕС (39,5% при средно равнище за ЕС от 50,7%), като разликата е много голяма спрямо хората без увреждания (34,2 процентни пункта при средното за ЕС от 24,2 процентни пункта).

С други думи от 483 хиляди хора с увреждания в икономически активна възраст в България едва около 150 хиляди души работят. Това означава, че над 300 хиляди българи в трудоспособна възраст са извън пазара на труда.

За съжаление, дискриминацията на хората с увреждания при наемане на работа е тъжна реалност. Тези хора трябва да се справят с много погрешни схващания, състрадание и дискриминация на работното място. Те обаче могат да бъдат също толкова ценни, колкото всеки друг служител, когато им е позволено да се развиват и да участват пълноценно в обществените процеси.

Нека да вземем за пример глухите хора. Страховете относно наемането им обикновено са неоснователни. Те могат да се обучават и работят в почти всяка област. Могат да бъдат безценни активи за бизнеса и да допринесат значително за цялостния успех на организацията. Работодателите трябва да обмислят наемането на глухи и хора с увреждания по следните причини:

Те са изключително адаптивни – от тях се изисква постоянно да преодоляват препятствията във всеки аспект от живота си, адаптирайки се към културата на чуването. Това означава, че имат способността да се справят с предизвикателствата или работните задачи по начин, различен от чуващите си колеги, проявявайки огромно търпение и гъвкавост. А работната им етика и решителност най-вероятно ще бъдат също на по-високо ниво.

Могат да предложат различна перспектива – тяхната уникална гледна точка се основава на различния им житейски опит, който може да допринесе положително за конкретен проект и цялостното отношение на организацията. Това означава, че глухите хора могат да имат значителен принос в подобряването на продуктите и/или услугите, така че те да бъдат по-приобщаващи за всички потребители.

Много ориентирани към детайлите – глухите хора знаят как да водят добри бележки. Правилните записки могат да бъдат от полза за целия екип и за работодателя. Особено след срещи с партньори и доставчици често това, което е задържано “устно”, не е достатъчно. Винаги е добре договорените неща да ги има и в писмен вид.

В огромна степен разчитат на другите си сетива –  по този начин компенсират липсата на слух. Например вниманието им към езика на тялото по време на срещи наистина им помага да разберат как се чувства човек, когато говори. Често пъти думите и езикът на тялото не съвпадат, което може да се пропусне, ако чувате хората и се фокусирате само върху вербалната комуникация.

Могат да общуват добре – чрез имейл и писмена кореспонденция. Независимо сферата или нивото, на което управлявате екип, добрата комуникация значително ще повлияе на неговата сплотеност. Ефективна е тогава, когато е ясна, директна и своевременна. Това допринася за разгръщането на пълния потенциал на екипа.

Те са едни от най-лоялните служители – проучванията показват, че работниците с увреждания се разглеждат като надеждни, лоялни и отговорни. Безработицата сред тях е около 50%. Така че те знаят да ценят работата, когато я имат, и са склонни да работят усилено, за да осигурят позицията си, както и да търсят възможности за кариерно развитие.

В ерата на дистанционната работа наемането на хора с увреждания е добър бизнес модел. Като цяло нивото им е средно или над средното такова по отношение на производителност, качество и количество на работа, гъвкавостта и отработените часове.

Защо тогава на хората с увреждания все още им е трудно да водят независим живот? Те могат и имат желание да работят, но често страдат от комплекс за малоценност, чувство на примирение и нежелание да се приобщават в общността, породени от негативните стереотипи, в резултат на предразсъдъци или културни порядки и най-вече – по-трудния достъп до образование.

Предизвикателствата в образованието са свързани с недостиг на специалисти за работа с децата и учениците, съобразно различните видове специални образователни потребности, най-вече в отдалечените и в малките населени места, както и осигуряването на своевременна и постоянна квалификация и обучение на педагогическите специалисти за работа с деца и ученици със специални образователни потребности.

Конкретно в случая на глухата общност е нужно цялостно усъвършенстване на образователната система за деца и възрастни чрез включване на двуезичен модел на обучение и образование чрез български жестов език (БЖЕ) и български словесен език. Нужно е да бъдат осигурени изследователски и образователни ресурси, които да се използват в по-нататъшни научни изследвания, както на българския жестов език – разработване на методики за билингвистично обучение, така и в неговото изучаване от педагогически специалисти, студенти и др.

Фондация “Заслушай се” споделя своя опит и дава насоки на държавни и общински училища, университети, детски градини и ясли как да стана deaf-friendly и да имат качествена приобщаваща среда за глухи деца и младежи. За обучението на глухи деца и специалисти е достатъчно да има добре подготвени писмени и презентационни материали с повече визуални елементи. В случай че има нужда от преводач, такъв може да се използва, но рядко, защото в България нямаме профилирани преводачи.

Законът за Българския Жестов Език е все още нов и преводачите от и на жестов език в страната не са на достатъчно добро ниво, за да участват в такъв тип обучителни програми. Поощряваме подготовката на критична маса глухи преподаватели, които да подготвят други глухи обучители. Глухите се отпускат, когато биват обучавани от глухи специалисти. С това не могат да се справят чуващи хора, освен ако те самите не владеят отлично жестов език.

За да могат глухите хора да развиват знания, умения и потенциал, с които да намерят по-добра реализация на пазара на труда, именно те като естествени носители на езика е необходимо все по-активно да започнат да се включват в процесите на неговото развитие и създаване на услуги в образователния и социалния живот.

Този процес ще бъде успешен и завършен, когато глухите лидери следват и отстояват правото си на жестов език.

– Ашод Дерандонян

Центърът на глухата общност е ядрото от глухи лидери. Поставена е основа за обучителна програма чрез български жестов език и практическото прилагане на тези познания в обществения живот. Екип глухи обучители съвместно с международни експерти са в сърцето на дългосрочна образователна инициатива за изграждане на капацитета на глухи лидери в цялата страна. Вече обучените по проекта хора ще имат практическата възможност да участват в организирането на застъпнически кампании по места.

По този начин целим да постигнем високо ниво на участие и силен интерес от страна на глухата общност, осигуряването на критична маса от глухи лидери в България по места, които активно да се застъпват за своите човешки права. В дългосрочен план това неизбежно ще доведе до равнопоставеност на глухите. Глухите лидери ще служат за ролеви модел и ще мотивират останалите да се включат в екосистемата на многообразието в българското общество чрез проактивност и учене през целия живот.

Вярваме, че с днешния технологичен напредък и дигиталната трансформация се отварят множество възможности, които не са съществували преди. Например по-малкото фокусиране върху офиса като работна среда може да привлече повече хора с увреждания към икономически активната сила. Дистанционната работа е шанс за тях и за работодателите.

По време на пандемията много организации се научиха да осъществяват комуникацията си изцяло по имейл, чат или през различни софтуери за управление на проекти. Видео разговорите се превърнаха в жизнената сила на много компании, за да поддържат операциите, независимо дали в екипни срещи или за набиране на нови таланти. За много служители с увреждания адаптирането към дистанционната работа е проблематично, като липсата на цифрова достъпност им пречи да вършат работата си правилно. Ето защо е изключително важно работодателите да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че постоянната структура на работа от вкъщи е управляема за всички служители.

Фокусът днес е върху работата като отдалечена дейност, докато преди COVID-19 моделът беше дистанционата работа да е само като допълнение към работата в офис. На този етап дистанционното и дигиталното са почти станали синоними и прогресивните мениджъри осъзнават, че това е жизненоважно за бизнеса, за да излязат успешно от пандемията.

В тази връзка искаме да ви споделим един тревожен факт: няма чуващи специалисти по дигитални науки, които да владеят жестов език тук в България. Това води до демотивация и нежелание на обучаемите глухи хора да се занимават с дигитални науки. Ние смятаме, че те могат да обработват видео съдържание на жестов език и да поддържат сайтове и платформи. Те могат да се занимават с езиковедска, обучителна и преводаческа дейност, което изисква дълбоко познаване на платформи и приложения, където да качват съдържание на жестов език, както и да умеят да управляват бази  данни.

Тъй като нашето общество все повече празнува многообразието, организациите, които не адаптират политиките за приобщаващо наемане, със сигурност ще изпаднат в немилост. Като отказват възможностите за работа на квалифицирани хора с увреждания, работодателите също така отказват на настоящите си служители възможността да учат и да израстват в мултикултурна работна среда. Освен това профилът на служителите в дадена организация изпраща фино послание към потенциални потребители и партньори относно основните си ценности.

Източници:
1) Capital.bg – Всички на работа.
2) Mlsp.government.bg – Национална стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г.
3) Mlsp.government.bg – План за действие за периода 2021-2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030.
4) Hearinglikeme.com – Top benefits of hiring deaf and hard of hearing people.
5) Hora.today – Новият Закон за българския жестов език – интервю с екипа на Академия “Наистина жестов език”.